Search This Blog

Friday, January 29, 2016

Thursday, January 28, 2016

Konstantinija Capital of Oriental

Konstantinija is correct name for the Tsars City  Constantinople is fake and invited ( guesses are 19th cent.) therm  as well after  Konstantinia has been renamed as Islam bool . Holly macaroni lets read some more nonsense : Constantinople (Greek: Κωνσταντινούπολις Konstantinoúpolis or Κωνσταντινούπολη Konstantinoúpoli; Latin: Constantinopolis; Ottoman Turkish: قسطنطینية,Qustantiniyye‎; modern Turkish: İstanbul; Bulgarian: Цариград. Focus : Latin: Constantinopolis; Ottoman Turkish: قسطنطینية,Qustantiniyye‎; modern Turkish: İstanbul; Zoom:  Ottoman Turkish: قسطنطینية,Qustantiniyye‎; modern Turkish: İstanbul; Why this is scientist fantasy ? Because  When Ottomans caught up the City its name already was : قسطنطینية,Qustantiniyye‎; or Konstantinija  what Ottomans renamed as Islam Bool , meaning for all at the Islam  i.e. for all Muslims . Why their is no Constantinople as the city name? Because their is no name as Athenapolis*,but Athena, their is not Tebapolis but it is Teba, never been Spartapolis* , but Sparta. And because never ever been name of city as ROMAPOLIS* but ROMA, and the most of all because never ever been Empire with a name of Byzantium , but only Eastern Roman Empire . And as it is fake naming of Byzantium ,it is fake naming of Constantinopolis . And still Romaioi or Rumi according to Koran , were not Greeks Rumi were members of Eastern Roman Church If you do not have prop methodology do not bother . You are not going to find correct conclusion . For those what would like to find out more.This is nice video .Full English Time is 4 min.and 14 sec. when talking about Konstantiniya :) https://www.youtube.com/watch?v=JnZy-i-Io5I _______________________ From the the weakest  ever link : https://en.wikipedia.org/wiki/Constantinople

Stavros - searching possible origin of..

Σταυρός Searching possible origin of this I guess famous Greek personal name. Lets again check out those two letters Chi and Ro .pronounced as Ksi and Ro Lets see the way of Cross symbol creation . That creation been made very easy on the way that letter Ro been put at the middle of the letter X Thus we have following symbol http://www.thefreedictionary.com/_/viewer.aspx?path=hm&name=A5chirho&url=http%3A%2F%2Fwww.thefreedictionary.com%2FChi-Rho Again for reminding .. we have splitting diftong situations where between K's phones letter P pronounced Ro been put at the middle of it or orthographically expressed P been put at the middle of X Raised sounding situation we have got is : X plus Ro K`S plus Ro at the way that Ro is put at the middle or.. K Ro S KrS KRS KRS or KRST is how we will say for Cross . KRSTE is personal name out of it. But lets check for Stavros possility Connection of this letters with a name of Stavros can not be done at the easiest way as with our Macedon. language for the name KRSTE what is parallel on Greek name, but because of existence of illogical matter ,when talking over this abstraction ... So, if we focused at the verb ..to put ...we might have something . At Greek verb "to put" is translated as : να θέσει (na thései ) In Latin verb  "to put " is tranlsated with : loco :place, position, set, put, posit, dispose jacio: cast, fling, throw, throw away, throw off, throw out dido: distribute, disseminate, spread, divide, separate, put disdo:distribute, disseminate, spread, divide, separate, put obdo;expose, put, place, place before, shut, close sisto:stop, set, present, arrest, place, put addo: add, bring, give, append, apply, lay on paro set, prepare, procure, intend, plan, supply colloco:quarter, place, place together, install, instal, establish conloco:rank, place, place together, install, instal, establish iacio: throw, scatter, cast, hurl, fling, throw away adhibeo: use, apply, summon, make use, invite, put quaero: miss, seek, inquire, ask, require, look for repono :replace, lay, store, restore, place, put constituo : fix, constitute, establish, appoint, set, set up sepono: set apart, lay aside, banish, put, put apart, put aside do : give, allocate, offer, bestow, grant, lend coicio : fling, pile together, throw, conclude, devote, infer Verb "To put " , lets continue as we are reading at previously examples does not matched personal name Stavros . If we try with Macedon. language we will have this suggestion "To put " is translated with "да стави ( da stavi) because shortly put means : стави (stavi) You may check out for yourselves https://translate.google.com/#en/mk/put Stavros What we have is a description of some verbal actions . Those verbal actions are describing that letter P - Ro been PUT at the middle of letter X Again : To Put- da stave , from PUT stavi Name is created with verb PUT and letter P -pronounced Ro In Macedonian situation is this: Stave + Ro ~> StaveRo* adding meaningless suffix s we have got Stavros . Holly Macaroni Wtf ? And how come this Macedonian linguistic influence over forgive me Lord "Greek Colony of Byzantine " ...

IMPERIUM ROMANUM ORIENTALE SIGNUM CRUCIS

Eastern Roman Empire the Cross symbol

Historical sources
 according to Lactantius, Flavius Valerius Constantinus was visited by a dream the night before the battle, where in he was advised "to mark the heavenly sign of God on the shields of his soldiers ... by means of a slanted letter X with the top of its head bent round, he marked Christ on their shields."[1]

Lets check ; Here is that symbol :  

Explanation we read is that is about of superimposed ,not ordinary but Greek letters: "A monogram and symbol for Christ, consisting of the superimposed Greek letters chi (Χ) and rho (Ρ),often embroidered on altar cloths and clerical vestments. Also called Chrismon, Christogram..." [2]

[chi + rhofirst two letters of Greek KhrīstosChrist.] [3]
What is most than strange Greeks today for the Cross will say ;Σταυρός No need to add that Macedonian and all related modern languages of today for Cross will say: Cross -Eng. Krst -Maced. Krst-Bulg. Krst-Serb. Kriz -Croat . And no wonder because here is the root of that word . Krs; X-KS; P-ro; X + P ~> KS + Ro ~> Ro in between K`S ~> K Ro S...we read Kros . Kros or Crossed ,because Ro is present crossed at the middle of dual K`S or X two letters
Another words connected with word the Cross in Macedonian are and this :baptism baptize
Lets compare: Macedonian :KRST- KRSTI KRSTENJE English :The Cross, baptism baptize Greek :STAVROS Váptisi vaftísei Where the root for ever will be at letters  X Ro  KRoS  :)  
Such a strange ..

___________

Ref:
1- Lactantius, De Mortibus Persecutorum 44.4–6, tr. J.L. Creed,Lactantius: De Mortibus Persecutorum (Oxford: Oxford University Press, 1984), qtd. in Lenski, "Reign of Constantine" (CC), 71.
2- American Heritage® Dictionary of the English Language, Fifth Edition. Copyright © 2011 by Houghton Mifflin Harcourt Publishing Company. Published by Houghton Mifflin Harcourt Publishing Company. All rights reserved.
Net links : https://en.wikipedia.org/wiki/Constantine_the_Great#Early_life http://www.thefreedictionary.com/Chi-Rho http://www.thefreedictionary.com/_/viewer.aspx?path=hm&name=A5chirho&url=http%3A%2F%2Fwww.thefreedictionary.com%2FChi-Rho

Monday, January 18, 2016

Bugarskiot Svetec Todor Aleksandrov

Бугарскиот светец Тодор Александров smile emoticon
„Само две години след злодейското убийство на легендарния войводаТодор Александров той е изписан във фреска в катедралния храм на Видин. …Интересното е, че във видинската черква „Св. Димитър” портретността на воина революционр е извадена до една по-голяма категоричност. Тодор Александров вместо с шлем е с характерната за четниците кожена шапка каска. Не е било „социална поръчка” художникът да постави образа на Тодор Александров в центъра на фреската си по простата причина, че нейната композиция не е обществено достояние, а дело, дълбоко интимно. Родено от голямата популярност и обич към войводата.“


https://kraevedivr.alle.bg/p/%D1%86%D0%B0%D1%80%D0%B5-%D1%8E%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8-%D0%B8-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%82%D1%86%D0%B8-%D0%B2-%D0%B1%D1%8A%D0%BB%D0%B3%D0%B0%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%B8%D1%8F-%D0%BD%D0%B0%D1%86%D0%B8%D0%BE%D0%BD%D0%B0%D0%BB%D0%B5%D0%BD-%D0%BF%D0%B0%D0%BD%D1%82%D0%B5%D0%BE%D0%BD/





Добре дошли в уеб сайта на Регионално краеведско дружество - Враца











ЦАРЕ, ЮНАЦИ И СВЕТЦИ В БЪЛГАРСКИЯ НАЦИОНАЛЕН ПАНТЕОН

13 Юли 2011
Калина Тодорова – Регионална библиотека „Христо Ботев” – гр. Враца Паметта на сърцетоЦаре, юнаци и ...
Калина Тодорова – Регионална библиотека „Христо Ботев” – гр. Враца

Паметта на сърцето
Царе, юнаци и светци в българския национален пантеон

„Цар Петър, който е бил съвременник на рилския чудотворец, като се намирал случайно в София, добил благочестивото желание да посети св. Ивана и да приеме благословията му. С тая цел той се запътил с многобройна свита към рилските дълбоки усои, дето живял в пещерата си светецът. Но непроходимостта на горите и несигурността на местата го направили да се откаже да проникне до тогова последният. Тогава царят възлязъл на кон от другата страна на един южен връх (Царев връх), та поне оттам да види светеца или жилището му. Предизвестен за това царско далеко посещение, св. Иван излязъл на скалата над пещерата си и наклал огъня. Царят познал по дима, че там е светецът, и свалил короната си и коленичил. Св. Иван тогава го благословил. И оттогава върхът, на който е стоял царят, се нарекъл Царев връх. Тая сцена се възпроизвежда и в наивните изображения на рилските щамби. …Мястото, гдето е коленичил цар Петър, и сега се познава: две трапчинки са останали там от коленете и там трева вече не никне. А дето си бил сложил короната цар Петър, винаги расте венец от перуники колкото тръкалото…”
Иван Вазов. Из „Великата рилска пустиня”

Едни от най-старите изображения на св. Иван Рилски са стенописите в параклиса „Преображение Господне” на Хрельовата кула в Рилския манастир. Редом с ценни фрески от общ характер са съхранени три сцени от 1335 г., изобразяващи сюжети из живота на светията. Първата разказва как царят изпраща свои посланици при рилския светец, втората представя срещата на царя и светеца, които взаимно се покланят, третата изобразява повторната срещата на свети Иван с пратениците на цар Петър, носещи царските дарове.
Сюжетът е познат от житията на св. Иван Рилски (най-старото - Народното житие и житието на Патриарх Евтимий) както и от множеството народни легенди за светеца. Иван Вазов преразказва епизода на срещата в пътеписа „Великата рилска пустиня” така както е предаден в житията, като допълва разказа с легендарни елементи. Писателят тълкува и последвалата кореспонденция между двамата (описана подробно от Евтимий Търновски), както и върнатите царски дарове. Според народното житие царят изпраща злато и чаша на светеца, според Евтимий – плодове и злато. И в двата случая отшелникът връща златото. Изследователите на живота и дейността на св. Иван Рилски не са единодушни по въпроса дали срещата действително се е състояла. Застъпниците на становището за нейната историчност съобщават, че тя е станала около 931 г. След нея славата и почитта към св. Иван се превръщат във всенародно преклонение и предизвикват поток от последователи. Може да се предположи, че именно тогава се образува и първото по тези места монашеско братство.
Случката окозва влияние и върху съдбата на българския цар Петър и става част от епическия сказ на българите за вековните им съдбини и доказателство за духовната и „кръвната” връзка между героите, насели българския национален пантеон (синове на майка-България, братя – по думи, дела и съдба). Петър І е наречен светец още през първите векове след неговото царуване: в българската летопис от ХI век, в грамотата на цар Константин Асен от XIII век, в житието на Зографски преподобномъченици от същия век, в известния пролог на Станислав от XIV в., в Драгановия именник на българските царе и др. Царят, управлявал най-дълго Първата българска държава, по времето на чието управление се разпространяват ереси, една от които е богомилството, през целия си живот изпълнява с голямо старание завета на своя баща Симеон Велики да се грижи за Българската църква. Заради благочестивия си живот, усилията му да осигури продължителен мир на народа си и покровителството на манастирите е канонизиран от Българската православна църква за светец. Срещата му (действително състояла се според народния разказвач) със свети Иван Рилски е от изключително значение за българските духовни и исторически съдбини.
„Темата цар Петър – св. Иван Рилски, като изключим стенописите в Хрельовата църква, е възрожденска тема. В промеждутъка от ХІV до ХІХ век в нашето изобразително изкуство тя мъчно може да бъде открита. Самоковските майстори от 19-о столетие я рисуват с особено удоволствие и силно родолюбие. В Рилския манастир се печатат и разпространяват няколко щампи, посветени на патрона на манастира. Те са от различни автори и носят различни дати. В тяхното съдържание (в житийните сцени) се включва и срещата на цар Петър и Иван Рилски” (Василиев1987). Безспорно апокрифите и народните легенди изиграват значителна роля в църковната живопис, посветена на рилския светец, като един от най-значителните примери е сцената на срещата между отшелника и царя.
Сцената присъства и в следосвобожденската църковна живопис. Талантливият ученик на Репин, българският художник Господин Желязков взема участие (с други именити наши живописци) в изписването на храма „Свети Александър Невски” в София. Рисува иконата на фасадата, фигурите на българските светии на пояса около олтара, стенописи, икони. Създава и две интересни композиции (1912 г.) – „Иван Рилски връща даровете на цар Петър” и „Покръстването на княз Борис I”, при които се придържа към традиционната „едноплановост на средновековните фрески”. „Не е така обаче при композициите (1924 г.-1926 г.) по вътрешните стени на черквата "Свети Димитър" във Видин - уникалното в изображенията във втория (след "Св. Ал. Невски") по големина в страната православен храм е според специалисти, че са нарушени църковните канони. Във великолепната творба "Цар Петър изпраща дарове на Иван Рилски" иконописецът Господин Желязков е изваял и образите на Ботев, Левски, Раковски и цар Борис III.” (Манева 2006). На преден план, гологлав, родоначалникът на организираното националнореволюционно движение на българите Георги Раковски е свел чело под вдигнатата за благослов ръка на светеца. Под шлемовете на славните български царски войни ни гледат дейците на БРЦК Васил Левски, Христо Ботев и Любен Каравелов. Непосредствено до тях е изобразен преданият деец на ВМРО Тодор Александров.
 „Само две години след злодейското убийство на легендарния войвода Тодор Александров той е изписан във фреска в катедралния храм на Видин. …Интересното е, че във видинската черква „Св. Димитър” портретността на воина революционр е извадена до една по-голяма категоричност. Тодор Александров вместо с шлем е с характерната за четниците кожена шапка каска. Не е било „социална поръчка” художникът да постави образа на Тодор Александров в центъра на фреската си по простата причина, че нейната композиция не е обществено достояние, а дело, дълбоко интимно. Родено от голямата популярност и обич към войводата… Тъй както никой не карал и народът да го възпява в песните си.” – коментира художникът „портретист на Апостола” и изкуствовед Жечко Попов, широко разпространената мълва за появата на образа на Тодор Александров сред вече митологизираните от народа герои като платена поръчка на дейците на ВМРО.
Всъщност Господин Желязков изобразява в една стенна икона емблематична за българите картина, в която събира на святото (вече митологизирано, сакрално място Царев връх срещу Рилската постница) държавни, духовни водачи на нацията и нейните нови герои – освободителите, героите-мъченици. Всички те са заедно и населяват този най-висок връх в националния пантеон. Един нагледен образ на възрожденскта идеята за приемствеността между славни предци и достойни потомци, на единството на духовното, държавническото и героичното начало, обединени от свещения образ на родината-майка, единство, върху което се крепи и нейното пребъдване. 
Художествената литература, легендите, преданията, песните са част от началния процес на митологизация на героите, където стои мълвата – „тази извечна форма на обществената психика, чрез която се възобновяват древни или по-малко древни фолклорни феномени. Такъв феномен е вярването, че героят е жив, че Хаджи Димитър броди още с четата си из Стара планина. Подобно вярване сплотява етничната общност и ни напомня още веднъж колко родствен е образът на Хаджи Димитър с всички герои от българската историческа епика - от Крали Марко до него и после към Ботев, и някои от героите на антифашистката борба” (Живков 2007). Митологизирането на образите на Ботев и Левски, на новите герои „е една духовна необходимост за нацията.” Народният творец поставя „Ботьо войвода” сред обявените вече от самия него за безсмъртни юнаци, населяващи българския мит.  Той става техен събрат не само по идеи и оръжие, а и събрат по съдба - герой-мъченик, безсмъртен юнак, син-исполин на майка България. И в песента това е недвусмислено казано – всички те са „близка роднина / по чувства, по мъжко сърце” (нар. песен „Съня на дядо Либена”).
В народната памет образът на Васил Левски е образ на първоапостол – той е легенда,  кумир – още тогава, когато стъпките му, носещи очакваното възкресение, бележат родната земя. Левски е навсякъде, за да запали искрата в сърцата и е неуловим, защото „е изпратен от Бога – твърди народният разказвач - да освободи България”. Най-популярната песен, в която се възпяват Ботев и Левски - „Где е Ботев, где е Левски” е записана в много варианти от различни краища на страната, в които към имената на двамата са прибавяни тези на обичани от местните герои. Така към имената на Ботев и Левски в Старозагорско се прибавя името на Любен Каравелов, в Монтанско – на Стефан Караджа, Гоце Делчев и Райна Попгеоргиева, а в Батак – на Хаджи Димитър и Караджата, Филип Тотю и Бенковски, Волов, Петлешков и дори на Александър Стамболийски. Вариант на песента  от с. Островче, Софийско, записан през 1984 г. от акад. Николай Кауфман и изпят от роденият през 1907 г. Колю К. Радев поставя сред героите и Тодор Александров. В друга песен, пята и днес, героят е наречен „истински борец” и… „светец”:
…Тодор Александров –
истински борец!
Падна, но възкръсна –
български светец…
„Тодор Александров е една от последните величави фигури в революционното небе на ВМРО. Заслугите му към Македония и като човек, и като революционен ръководител явно са били достатъчно “видими”, оценени са от народа по достойнство…” - пише проф. Илия Манолов в статията, озаглавена „Тодор Александров в народните песни”. Коронован като „Последният цар на българските планини”, останал в паметта и сърцата на българите, той заема своето място в българския национален пантеон – там, където може да го възкачи единствено народната любов и признание.

В неписаните, „народните жития” и на героите от последните битки преди падането на страната под турска власт – героите-бранители, и на героите-освободители, знамението и чудото присъстват като поредно доказателство, че именно те, според народа, са Божиите избраници и чрез тях Бог въдворява своя ред и своята воля тук, на земята. Това е основен (и пропускан в тълкуванията) момент, който обяснява на семантично равнище връзката между сюжет и персонажи в композицията от видинската църква – Бог и Божията воля. Художествената творба илюстрира чисто народните представи за святост и безсмъртие. Идеята за героите-свети мъченици, продължители и наследници на славното дело на предците е претворена не къде да е, а върху стените на православния храм. Образите на царя-светец, принадлежащ към династията на великите царе от времето на славната българска държава, на светеца-духовен водач на българите и Божите пратеници – героите освободители, които връщат на България отнетото й съкровище – свободата са обединени в безсмъртната сцена на Срещата. Не случайно именно този сюжет е рисуван по църкви и манастири през Възраждането, а в първите десетилетия на младата българска държава в дрехите и с доспехите на житийните персонажи - царевите войници художникът портретува и овековечава новите войни на светлината. Така стенописът се превръща в свещен знак – символ на възкресена България и ключ към разгадаване на мита за безсмъртното българско юнашко сърце - тази неизгубваща се, жива сила, преродена в имена, обозначаващи „воинско-героическата сърцевина на българското”, над които е прострял ръка за вечен благослов многообичаният светец и винаги бдящ над родните съдбини наш отец.

Овој факт го има забележано и македонската литература :